„Войната ще свърши“: Спомен за Махмуд Даруиш, поетичния глас на Палестина

Красотата на Газа е, че нашите гласове не доближават до нея.
Нищо не го разсейва; нищо не смъква юмрука си от лицето на врага.

Газа е отдадена на отменяне...
Глад и отменяне, жадност и отменяне, изселване и отменяне, изтезания и отменяне, блокада и отменяне, гибел и отхвърляне… ”

Откъси от мълчанието за Газа, Махмуд Даруиш (1973)

Това са думите на известния палестински стихотворец Махмуд Даруиш, написани преди 50 години и може би по-трогателни в този момент от всеки път, когато Газа е опустошена от повече от пет месеца на израелска офанзива, която умъртви повече от 31 000 души и унищожи големи сектори от неговата инфраструктура.

Роден на 13 март през 1941 година, Даруиш е уважаван като народен стихотворец на Палестина поради думите му, изразяващи копнежа на палестинците, лишени от родината си, която беше завладяна от ционистките милиции, с цел да създадат път на сегашен Израел.

Поезията му изрази болката на палестинците, живеещи като бежанци и тези под израелска окупация в продължение на съвсем век.

Днес Ал Джазира си спомня Даруиш, чиито думи са настоящи през днешния ден, защото очакванията за свободна Палестина се борят против увеличаващия се израелски надзор върху окупирания Западен бряг и Газа.

Дарвиш умря през 2008 година след интервенция навън сърце, оставяйки след себе си повече от 30 сборника с лирична арабска лирика.

Преведени на 39 езика, недоволствата на Даруиш за загуба, блян и заточение приказваха на хора, борещи се против окупацията по света.

Силата на поезията

За палестинците думите постоянно са единственото налично оръжие за отвръщане, намирайки силата да оформят усещането.

Атеф Алшаер, старши учител по арабски език и просвета в Уестминстърския университет в Лондон, споделя, че палестинската лирика „ подтиква хората към деяние, митинг, възпоменание, запомняне и удостоверение “.

„ При неналичието на обективен отговор на палестинските политически митинги, поезията оказа помощ да се даде форма и глас на това, което те изгубиха “, споделя той пред Ал Джазира.

Дарвиш направи тъкмо това, трансформирайки се в гласа на палестинския народ.

На тази Земя има това, което прави живота потребен:
На тази земя е Господарката на Земята, майката на всички начала, майката на всички краища.
Тя се споделяше Палестина.
Името й стана Палестина.
Моя госпожо, тъй като ти си моята госпожа, аз заслужавам живот.

На тази Земя (годината не е известна)

Кой беше Махмуд Даруиш?

Второто от осем деца, Даруиш е роден в непретенциозно фермерско семейство в село Барвех, Ака (Акра) – арабски град, опустошен от ционистките милиции през 1948 година, останките му са погълнати от Израел.

На шестгодишна възраст Даруиш видя селото си изравнено със земята дружно със стотици други по време на Накба през 1948 година по време на основаването на Израел.

Семейството му се причисли към 750 000 други палестинци, принудени да останат в заточение, бягайки от жестоки офанзиви на ционистките милиции и новосформираната израелска войска, в търсене на безвреден дом другаде.

Заселническите лагери в прилежащ Ливан одобриха 110 000 палестински бежанци, в това число семейство Даруиш.

Една година по-късно Даруиш и фамилията му се завръщат в дома си на село, единствено с цел да го открият изгорял до основи.

Те се реалокираха в Дейр ал-Асад, палестинско село на към 15 км (девет мили), където се пробваха да изградят още веднъж живота си като вътрешно разселени лица (ВРЛ), неспособни да се върнат в дома си.

Хиляди палестинци, останали в Израел след 1948 година, бяха наречени „ настоящи-отсъстващи извънземни “ — физически присъстващи, само че връщащи се в парцелите си, тъй като отсъстваха, когато Израел ги пое, защото бяха избягали от боязън от принуждение.

Сред изгнаниците беше и известният палестински публицист Гасан Канафани, също от Акка, който беше на 12 години през 1948 година

Те ще се причислят към вълната от революционни палестински писатели като Samih al-Qasim (Как станах статия), Fadwa Tuqan (The Night and the Horsemen) и Tawfiq Zayyad (Here We Stay), които ще продължат да разопаковат тематики на заточение, еднаквост и опозиция. По-късно Даруиш ще каже: „ Всяко красиво стихотворение е акт на опозиция. “

Да станеш народен стихотворец на Палестина

14-годишен Даруиш прочете стихотворение, което е написал в клас в учебното заведение си в Кафр Ясиф (11 км или седем благи от Ака). Стихотворението разказва палестинско момче, което се оплаква на еврейско момче:

Ти можеш да си играеш на слънце както искаш и да имаш играчките си, само че аз не мога.
Ти имаш къща, а аз нямам.
Вие имате празненства, само че аз нямам.
Защо не можем да играем дружно?

Военните чиновници на Израел взеха решение да отговорят на въпроса, подложен от стихотворението - като заплашиха Даруиш, че в случай че продължи с такава лирика, татко му може да загуби работата си в локалната кариера.

Невъзмутим, Даруиш продължава да написа стиховете си, като ранните му творби — скоро откакто приключва гимназия — се появяват в леви вестници.

Неговата лирика се популяризира и след това беше „ изпята от теренни служащи и възпитаници “, пишат Мунир Акаш и Каролин Форче във въведението към британския превод на неговите творби: За страдание, това беше Раят.

Неговите трудове са четени от палестински деца. Стиховете му са включени в песни, изрисувани по стените на здания в бежански лагери в Йордания, Ливан, окупирания Западен бряг и отвън него – лагери, издигнати като краткотрайни.

През март 2000 година Йоси Сарид, израелският министър на образованието, предложи стихотворенията на Даруиш да бъдат включени в израелската гимназиална образователна стратегия, само че израелският министър-председател Ехуд Барак го отхвърли.

По това време Даруиш отговори: „ Израелците не желаят да учат учениците, че има любовна история сред арабски стихотворец и тази земя... Просто ми се желае да ме четат, с цел да се любуват на поезията ми, а не като представител на врага. ”

Палестинският стихотворец беше част от културния мейнстрийм за Мустафа Абу Снейне, израснал в Йерусалим.

„ Гласът му е в главата на всеки млад палестински стихотворец “, споделя Абу Снейне, стихотворец и публицист, който в този момент живее в Лондон, пред Ал Джазира.

„ Знам това, тъй като трябваше да работя интензивно, с цел да го избия от главата си и да се науча да вардя гласа си. “

Абу Снейне има вяра, че 50-те години трудове на Даруиш, документиращи историята на Палестина от 1948 година нататък, са го създали народен стихотворец.

„ Във всеки миг от актуалната история на Палестина Даруиш беше там... разказвайки палестинския опит в заточение, в бежански лагери и под израелска окупация.

„ Той улови всичко това с персонално допиране, с истории за обич и другарство. “

Писане за опозиция

Статутът на Даруиш като „ присъстващ-отсъстващ извънземен “ означаваше, че той не можеше да пътува без вярното позволение. Това би довело до затварянето му, което се случи най-малко пет пъти сред 1961 и 1967 година

Неговото стихотворение Identity Card – част от стихосбирката му Leaves of the Olive Tree през 1964 година – докара до домашния му арест, до момента в който палестинците го трансфораха в химн на митинг.

Запишете
Аз съм арабин
А номерът на персоналната ми карта е петдесет хиляди
И имам осем деца
И деветият идва през лятото.
това тормози ли те

Лична карта (1964)

До 1970 година Даруиш напуща Израел за Съюз на съветските социалистически републики, по-късно се реалокира в Кайро през 1971 година, с цел да работи за вестник „ Ал Ахрам “, а по-късно в Бейрут, където се причислява към изпълнителния комитет на Организацията за избавление на Палестина (ООП) през 1973 година

Една година по-късно той написа речта на водача на ООП Ясер Арафат пред Общото заседание на Организация на обединените нации, която включва към този момент известната имитация: „ Днес пристигнах с маслинова клонка и револвер на герой за независимост. Не позволявайте на маслиновата клонка да падне от ръката ми. ”

Но първо, самостоятелност

Докато беше в заточение, Даруиш работи с сътрудника си палестински интелектуалец Едуард Саид върху Палестинската декларация за самостоятелност от 1988 година, в която ООП разгласи поддръжката си за решение с две страни.

Обявено на среща на върха в Алжир, то проправи пътя за признаването на Палестина като страна и на процедура направи Ясер Арафат неин президент.

Но Саид и Даруиш станаха водещи критици на Споразуменията от Осло от 1993 година, вярвайки, че палестинците са дръпнали късата сламка. Поетът подаде оставка от изпълнителния комитет на ООП.

Статутът на Йерусалим, палестинските бежанци, израелските селища, ограниченията за сигурност и границите не бяха решени според споразуменията, разочаровайки Даруиш, който смяташе, че това е ход на „ покривало и кинжал “ от Израел, който не планираше да съблюдава съглашението, съгласно Абу Снейне.

Но споразуменията от Осло разрешиха на Даруиш да се върне в Палестина и да се откри в Рамала през 1996 година

През 2007 година, който към този момент не е политически привързан, той подлага на критика политическата фракционност сред Фатах и ​​Хамас, двете съществени палестински партии, като сподели, че вътрешните битки сред тях вършат основаването на палестинска страна още по-малко евентуално.

„ Един народ към този момент има две страни, два пандиза, които не се поздравяват. Ние сме жертви, облечени в облекла на палачи. ”

Уместни ли са думите му и през днешния ден?

Поезията на Даруиш се преоткрива от ново потомство, защото хаштагът #mahmouddarwishpoetry натрупа близо 18 милиона гледания в TikTok, а обществените медии са залети с неговите стихове.

„ Неговото сладкодумство и автентичност са несравними и постоянно подобаващи за изискванията на палестинците, изключително в този момент в Газа, където палестинците страдат от следствията от израелския геноцид, подкрепян от Съединени американски щати против тях “, споделя Алшаер.

„ Хората намират показване в неговата лирика за най-съкровените си усеща измежду касапницата и тъгата, които ги гълтам. “

Както Даруиш написа:

Войната ще свърши
Лидерите ще си свидлив ръцете
Старицата ще продължи да чака своя страдалчески наследник
Това момиче ще чака своя обичан брачен партньор
И тези деца ще чакат своя татко воин
Не знам кой продаде родината ни
Но видях кой заплати цената.

Войната ще свърши